Жизнен цикъл на бизнеса

Всяко явление има своето развитие, своя цикъл.

Икономическите начинания в общи линии преминават през след­ните фази:

1. въвеждане;

2. развитие;

3. зрелост;

4. упадък.

Независимо дали я забелязваме или не, схемата е неотменима, ци­кълът действа неумолимо.

Първи етап - въвеждане на бизнеса

Това е началната фаза, в която бизнесът търси своето място, своя­та ниша, своя пазар. В този етап рискът е доста голям, справянето е свързано с много усилия, неизвестностите са на всяка стъпка. Началото е най-трудно - всичко е ново, всичко е непознато. Тряб­ва да дадеш добър продукт, за да ти обърнат внимание, трябва да се научиш да го предлагаш добре, за да печелиш клиенти, трябва да се научиш да работиш с тези, които ти помагат и да управляваш тези, които работят за теб. Трябва... трябва... трябва да успееш.

Във фазата на зараждане обществото проявява открито или прикрито неприемане - защитна реакция срещу новото, срещу промяната. Обществото е инертна система. И в тази, не много благоприятна среда, дейността трябва да се орга­низира, да се осъществи, за да стигне до крайния продукт и да го про­даде.  И всичко трябва да се прави с хъс и с внимание, защото нишата най-вероятно е заета, там вече други правят същото, понякога и по-доб­ре.

Единственото, което може да помогне по-осезаемо на начинанието е добрата организация, включването на нова подредба и на иновации (нововъведения). Ако бизнесът започва от намерението: Аз мога и зная как да направя това по-добре - и ако нещата са разумно премерени, няма проблем - етапът на въвеждане минава бързо и успешно. Статистиката обаче показва друго - преобладаващата част от стар­тиращия бизнес стига само дотук и спира или угасва, преди да мине в следващия етап, в развитието.

Етапът на въвеждане е най-труден - предприемачът трябва да нау­чи и да усвои  много неща, като за някои от тях дори не е и предполагал. Ще му се наложи да придобива нови умения, да полага усилия за работа с хора, да договаря, да контактува, да предлага и да се пазари. И всичко това едновременно, без възможности за протакане, с нужната степен на коректност. Етапът на въвеждане е най-неустойчив. Образно може да се каже, че единият крак на собственика е в бизнеса, другият - в пролетарско­то съсловие. Или става бизнесмен или се връща обратно.

Покрай многото причини за това има една, която аз отделям от дру­гите, считам я за важна:

Много хора започват бизнес с намерението да опитат. Грешен подход. От самото начало. Защото нагласата - да опиташ, носи в себе си коварното допускане за провал. А, по законите на живота, каквото мислиш - това ти се сбъдва.

И давам за сравнение следния пример - всеки пилот сяда в каби­ната на самолета с твърдото убеждение, че ще изпълни успешно полета. Няма пилот, който да се опитва да пилотира. Той просто го прави.

Затова и въздушният транспорт е най-сигурният превоз.

А при бизнеса, какво? - Ще опитам, пък ще видим. Самостоятелната дейност е достатъчно сериозно начинание, за да си позволи човек да експериментира, да опитва. Подобно отношение е малко несериозно. Затова и резултатите са такива - малцина успяват да създадат бизнес, да продължат напред. Началото е най-неустойчивият етап на бизнеса. Много хора се про­валят точно в началото. Затова е трудно да продадеш бизнес в етап на въвеждане. Благоприятното е, че този етап може значително да се съкрати, ка­то се използват съвременни методи за въвеждане - чрез интернет, с помощта на смели иновации, чрез гъвкаво поведение на предлагането на продукта.

Въпреки това, бизнес в етап на въвеждане трудно може да бъде оце­нен, да бъде възприет. А и такова състояние на дейността изисква зна­чителни умения от този, който иска да го купи. Той ще трябва да по­ложи доста усилия, докато го изведе във фазата на разрастване. Покупката на бизнес в начален етап е с висок риск.

Втори етап - растеж, разрастване на бизнеса

Този етап е по-продължителен и грижите за него имат за цел да го направят дълготраен и колкото може по-късно да достигне зрелостта. Във втория етап на цикъла икономиката и обществото вече приемат бизнеса и спомагат за неговото развитие. На преден план излизат положителните му качества и всички усилия са в посока на тяхното разгръщане. Докато при въвеждането стремежът е да се върви по-бързо, при раз­растването целта е добрите резултати да се задържат за по-дълго време, да се удължат.

Разрастването е жизнерадостният етап на бизнеса. Повече усилия - повече резултати, още иновации - още резултати. Този етап е лесно управляем и достатъчно устойчив. При него системата за производството на крайния продукт е изгра­дена, проблемите с квалификацията на персонала са овладени, разши­ряването на дейността става без напрежение, разчетите във времето са стабилни. Хоризонталното и вертикалното развитие взаимно се до­пълват и подкрепят, без да стигат до неизпълними задачи.

Пазарният дял е устойчив, неговото разширяване се предначертава, рискът е заменен с пресмятане. Дейността е устойчива, животът - прекрасен. Растежът, разрастването на дейността е същността на биз­неса, неговата същинска част. И не се иска много, за да успееш да го задържиш, да го продължиш. Най-лесно е да се предложи бизнес в растеж, който вече е намерил своето място на пазара и продукцията от дейността генерира устойчиви приходи. В този етап каквато и новост да въведеш, възвръщаемостта е гарантирана, увеличава се, пазарното участие нараства. Работиш - получаваш - влагаш... и пак получаваш.

В този етап не се намират лесно причини за продажба. Тяхното появяване най-вероятно е свързано с нещо странично за дейността, с някакво външно влияние. Причините за предлагане на бизнес в етап на растеж са вън от не­го и не развалят състоянието му. Дейност в растеж е много съблазнителна оферта, доста примамли­во предложение за купувача. Каквато и цена да сложи продавача, той във всички случаи губи. Защото системата е в готовност за работа за още дълго време. И няма начин предлагащият собственик да включи всички бъдещи възможности в сметките си. Неговата калкулация е моментна. Дълготрай­ност­та на изграденото няма как да влезе в сметките.

При такава сделка изгодите са на страната на купувача. За прода­вача остава само лесната реализация, по-бързото приемане на предло­жението му. Най-лесно е да продадеш бизнес в растеж.  Но пък такъв бизнес най-рядко се предлага.

Трети етап - зрелост

Най-богатият етап. Когато само събираш плодовете на предишните си усилия. Плододаващ етап.  Но... всичко е добре до време, след това започва упадъкът. В състояние на зрелост, когато ползата на обществото от бизнеса придобие достатъчни размери, започват да се проявяват симптомите за изчерпване на ефективността на системата и за необходимост от про­мяна, от ново начало. Омаяни от приходите, повечето собственици не усещат нещата, са­мозаблуждават се, приемат зрелостта за вечно състояние. Лъжат се, че това може да продължи безкрай.

Няма вечно състояние. Вечно е движението, вечни са промените. А след зрелостта следва затихване, снижаване, упадък - изберете си каквото искате определение. Много малко собственици, чийто бизнес е достигнал този етап, си дават сметка за точното състояние на нещата. Спасява ги инстинктът, онази неосъзната способност да предугаждаме, да предчувстваме, да променяме. Възможен изход - продажба на бизнеса - като продълже­ние. Затова и предлагането на бизнес за продажба във фазата на зрелост не е рядко явление. Самият живот го изисква. Дори обществото го подкрепя, защото и то няма полза дейността да премине в следващия етап, в упадъка или затихването. По-добре е да се смени собственикът, друг да поеме ръководството и да възроди или да преустрои дейността, да я премести в растежа и разрастването.

Зрелостта е илюзорен етап - уж всичко е добре, но не е на добре. (Дори имаме такава поговорка.) Всъщност едно умело ръководство може доста да поизцеди зрелост­та, може да я удължи и да отсрочи залеза - но само в краткосрочен план - законите са неотменими, последователността на цикъла - неумолима.

Предлагането на бизнес за продан в тази фаза, обикновено не е след­ствие от анализ или по причини на самата дейност, а поради някакви други, привидно странични подбуди.

Това е фазата, в която бизнесът може да се продаде изключително изгодно за продавача - когато нещата са преминали в рутина, няма разходи за промени и за иновации, пазарният дял е стабилен за момента, всичко върви от само себе си. Но добрият предприемач знае, че това не е завинаги. Може да бъде за по-кратко, за по-дълго, но зрелостта винаги е преходна. Единствено разнообразяването и нововъведенията могат да направят от това състояние ново начало, да изведат дей­но­стта отново в етап на растеж, да я отдалечат от упадъка.

Купуването на бизнес в този стадий не е толкова рисково - продук­товите/производствените възможности на системата са запазени, необходимо е само раздвижване и оживяване, за да потръгнат нещата още по-добре. И ако новият собственик съумее да обхване и да управ­лява дейността, той може да извлече многократно по-големи изгоди (отколкото е платил за нея).

Четвърти етап - упадък

Последната фаза на цикъла е упадъкът, затихването на дейността.  Във фазата на упадък настойчиво се проявяват негативните страни на изградената система, но нейното съществуване продължава, по­ради инертността на средата, в която тя е разположена, в която тя се осъществява.

Всяко забавяне на продажбата на бизнес в токова състояние затяга нещата. Понякога до необратимост. Заинатяването на собственика, нежеланието му да се раздели със заниманието си, може да го вкара в спиралата на задлъжнялостта и да го разори. Ако се размине само със закриване и прекратяване на дейността, може да се счита, че е имал късмет. Ако пък успее да продаде бизнеса си, късметът му е изключителен, макар че най-вероятно цената няма да е добра за него. Обикновено навлизането и престоят в този етап са съпроводени от странични явления, които започват своето въздействие още в предна­та фаза - в зрелостта. Привидно те не заплашват бизнеса и нямат пря­ка връзка с него, но всъщност го атакуват и развалят. Проявяването на тези симптоми е обусловено от общото развитие на изградената сис­тема - тя е отегчена, мудна, уморена. Бизнесът изостава, спира да се развива, и базата, и надстройката му остаряват, а собственикът няма желание да ги обнови.

Нежеланието за промяна довежда до нежелана промяна. В този етап срещан вариант е и отказът от покупка от страна на потенциални купувачи. Причините може да са различни, но основно­то е, че след като всичко е тръгнало надолу, трудно може да бъде въз­становено, оживено. А отстрани се усеща.

Ако неосезаемите активи (репутацията и качеството на работа), са накърнени, тяхното възстановяване е под въпрос. Може и да е невъз­можно. При предлагане за продажба най-вероятно е проявяването на инте­рес от конкурентен бизнес - който би използвал някаква част, няка­къв сектор на предлаганата дейност - един вид поглъщане. Западащият бизнес трудно може да прерасне в нов, по-вероятно е да бъде прикрепен или погълнат от сродна и просперираща за момен­та дейност.

Бизнес, в последната фаза, в упадък, трудно се продава. Особено, ако вече видимо е заразена и ощетена репутацията му, ако дейността е започнала да губи пазарен дял и клиенти. Трудно е да съживиш не­що, за което другите знаят, че залязва. За да стане такава продажба, бизнесът трябва да се продаде на по-ниска цена от себестойността си - за да може новият собственик да по­лучи възможност да инвестира повече, да обърне нещата в своя полза, да завърти колелото отново. Възвръщаемостта на инвестициите в подобен бизнес е най-бавна, може би не чак толкова рискова, както при начинаещ бизнес, но е мно­го, много забавена.