Днес толкова сме свикнали с фаровете на колите, че съвсем не се питаме дали от самото начало на автомобилостроенето ги е имало и как са изглеждали те. Историята разкрива, че на първите коли са поставяни примитивни фарове с восъчни свещи или керосинови горелки, които са взаимствани от конните екипажи.
Така направени обаче, тези устройства почти не осветявали пътя и на инженерите имсе наложило да продължат да търсят по-ефективно решение. Така се стига до ацетиленовото осветление и за доста продължителен период неизмена част от колите са две бурета – едното с калциев карбид, а второто - с обикновена вода. Преди потегляне в нощта шофьорът врътвал снециалното кранче, което свързвало двете бурета. Така по време на движение водата се съединявала с карбида и се получавал ацетилен - газ, който при изгаряне дава достатъчно мощен светлинен поток. Но след няколко часа съдържанието на двете бурета се изчерпвало и се налагало презареждане заедно с почистване от сажди на светлоотражателното стъкло на примитивния фар.
Исторически факт е, че нажежаема жичка се появява още преди автомобила, но не влиза в неговото устройство. През 1899 г. френската фирма Bassee & Michel се опитва да съчетае автомобилния фар и крушката, но проектът е неуспешен - лампата с въглеродна нажежаема жичка бързо се поврежда по неравни пътища, ползва много енергия и съответно огромни батерии. Едва с появата на нов тип крушки с волфрамови нишки настъпва нова ера за автомобилните фарове. Но отново има проблем и той е в това, че електрическата крушка свети много ярко. За да не се заслепяват насрещно движещите се водачи, започва използването на допълнителни клапани и завеси за намаляване на осветлението. По-късно се въвезда и използването на двойно верижна лампа с нисък и висок лъч. През 1955 г. най-накрая се въвежда асиметрично осветление - когато светлината на фаровете огрява страната на пътника до водача.
Днешните автомобилни светлини са три вида: халогенни и газоразрядни лампи, и светодиоди. За лазери и други екзотични светлини е твърде рано да се говори. Халогенната лампа се състои от запечатана стъклена колба, вътре в която се поставят електроди с нажежаема жичка от волфрам. При газозарядите лампи светлината идва от електрическата дъга между електродите, като е много по-силна от тази при халогенните фарове.