Европейската комисия предрича забавяне в икономическия растеж на страната ни. Прогнозите за 2016г. са едва 1,5% ръст, който ще бъде стимулиран основно от износа и от евтиния петрол. През 2017г. се очаква да достигне до 2%, заради повишение на вътрешното търсене. През 2015г. пък, ръстът на българската икономика достигна до 2,2% - с 0,5% повече от тогавашните прогнози на ЕК.
Според зимната прогноза дефлация за 2015 г. е със стойност 1,1%, а през 2016 г. ще бъде 0,1%. Догодина ще има връщане към инфлация от 0,9%.
Бюджетният дефицит миналата година (2,5% от БВП) е влязъл в 3-процентната рамка на Пакта за стабилност и растеж и ще продължава да се свива - на 2,3% от БВП през 2016 година и на 2% от БВП през 2017 година. Дългът на правителството ще продължава да се увеличава - от 28,2% от БВП през миналата година, на 29,7% от БВП през тази и на 30,7% от БВП през идната. Това съотношение остава едно от най-ниските в ЕС.
Безработицата за миналата година е 10,1% сравнено с 11,4% през 2014 година и се очаква да продължи бавно да спада - на 9,4% през 2016 година и на 8,8% през 2017 година.
До 2017 г. вътрешното потребление ще се повишава и постепенно ще измести износа като основен икономически двигател, смятат от ЕК. В същото време "неподкрепящата" бизнес среда ще възпрепятства частните инвестиции. Публичните пък ще намаляват с приключването на европейски проекти.
Отслабването на еврото, към което българският лев е фиксиран и обстоятелството, че значителна част от износа на България е за страни извън еврозоната, обуславят неговия растеж. За 2015 година България има излишък по текущата сметка равен на 2,1% от БВП. Предвиждането е той да се свие до 1,5% от БВП през 2017 година с очакваното нарастване на вътрешното търсене.
Според прогнозите на Министерство на финансите икономическият растеж на България през 2016 г. ще бъде 2,1%. Премиерът Бойко Борисов пък няколко пъти заяви, че очаква 4,5% увеличение.