"Домейн Бойар" се налага като европейски лидер и има планове за навлизане на френския пазар

15.06.2015г.
"Домейн Бойар" се налага като европейски лидер и има планове за навлизане на френския пазар

Изпълнителният директор на "Домейн Бойар" Евгени Харамлийски разказа пред Expert.bg за скорошните успехи на "Домейн Бойар" и завоюваните от бранда медали от световни винени конкурси, перспективите за развитие пред компанията, конкуренцията на българския пазар на вино и нуждата от правила при прилагането на Закона за виното и спиртните напитки.

Само за 5 месеца от началото на годината вината на “Домейн Бойар” донесоха на страната над 20 топ медала от най-големите винени конкурса. Какво значат тези отличия и доволни ли сте от постигнатото?

Разбира се, че сме доволни от постигнатото. Ние се явихме на трите най-силни конкурса в Европа. Това са Vinalies Internationales, Mundus Vini и Concours Mondial de Bruxelles. На тези конкурси нашите вина бяха изключително високо оценени. На два от най-големите конкурси в света вината на "Домейн Бойар" бяха оценени респективно като най-доброто червено и най-доброто бяло вино. На конкурса Mundus Vini вино на „Домейн Бойар“ получи голямата награда за най-добро българско червено вино. На Concours Mondial de Bruxelles получихме голямата награда за най-добро българско бяло вино. Събрахме 23 медала, което показва много голяма успеваемост. И тази година, както и в предишни, "Домейн Бойар" носи над 30% от медалите за България. Очаквам потребителите в България да оценят нашите успехи. За момента това е видно от резултатите ни за първите пет месеца, за които отчетохме сериозен ръст от над 25% на българския пазар. Като цяло компанията с всички пазари, на които оперира, регистрира 13% ръст. Следователно можем да заключим, че тези медали дават своя принос.

А колко помагат спечелените медали за познаваемостта на бранда „Домейн Бойар“ сред европейските потребители и навлизането на европейските пазари?

Мисля, че тези медали помагат. Големите клиенти в лицето на дистрибутори и вериги магазини в Европа наблюдават винените конкурси и виждат, че българските вина имат добри резултати. От около година и половина насам наблюдавам засилен интерес на международни компании към българки вина. До преди няколко години те се фокусираха предимно върху евтини вина. Сега обаче се засилва интересът и към качествени вина на по-висока цена. В това отношение считам, че медалите са доста важни, защото клиентите в и извън Европа предпочитат да купуват вина, които са наградени.

Бяхте заявил, че “Домейн Бойар” ще се стреми да се превърне в европейска компания и да навлезе на други пазари чрез например дялово участие в чужди винарни. Какво е положението сега?

Да, ние работим по въпроса. В момента развиваме доста сериозен проект по изграждането на наша компания във Франция. Съвсем скоро ще има видим резултат и ще се сдобием с компания във Франция.

За момента "Домейн Бойар“ успява да се превърне в мост между Европа и източните пазари, като Китай, Русия и т.н. Също така ние внасяме много вина, като например от Австралия и Нова Зеландия, които продаваме не само в България, но и в Европа. От друга страна успяваме да продадем в Китай, Русия и други източни страни вина от Франция, Испания и Италия. "Домейн Бойар“ наистина се налага като компания от европейски мащаб. В нашето портфолио, освен произведените от нас вина, имаме и такива от цял свят. "Домейн Бойар" дистрибутира вина от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Чили, САЩ, Аржентина, Франция и Италия.

Какво очаквате от 2015 г.?

2015 г. за момента е много успешна. Очаквам годината да е наистина доста ползотворна, що се отнася до "Домейн Бойар“, но също така и за българското винарство като цяло. Според мен българската винена индустрия може да спечели през 2015 г. нови пазари.

В тази връзка как оценявате българския пазар на вино и какви са впечатленията Ви за развитието на индустрията през последните няколко години?

Развитието е изцяло положително. Наблюдава се ръст през последните 2-3 години на консумацията на вино в културата на храненето. В същото време намалява консумацията на високоалкохолни напитки, специално на ракия. Хората започват да се ориентират към виното.

Как оценявате конкуренцията сред винопроизводителите от гледна точка на най-големия износител на вино от България?

Българските вина като цяло през последните 2-3 години постигнаха много високо ниво и като качество, и като визия. По време на дегустациите на вино DiVino.Taste не открих нито едно вино, за което да кажеш: „Това не става“. Да, вината са различни, но всички са с много добро качество. Например, заради реколта 2013 през 2014 година ние спокойно можехме да кажем, че България никога преди това не е имала толкова хубави вина, колкото през 2014 година. Това неминуемо дава отражение и конкуренцията е изключително голяма. Относно различията между големи и малки производители малките винарни също имат своите предимства. Голяма част от потребителите ги считат за бутикови. Те успяват да предложат добро качество и намират своята ниша на пазара. Голяма застъпник съм на идеята, че на пазара има място за всички.

Какво да очакваме от винения конкурс Concours Mondial de Bruxelles за 2016? Добър знак ли е, че България ще бъде домакин следващата година?

Със сигурност това ще донесе на България популярност във винените среди. Тук ще дойдат над 300 експерта от цял свят. Те ще обиколят някои български изби, ще разгледат българските лозя, тероари, ще опитат вина от страната. Това ще се отрази и на имиджа на българките вина по света. Смятам, че конкурсът е нещо изключително полезно.

В момента се подготвя новия Закон за виното и спиртните напитки, който трябваше да е готов до края на май. Какви промени, според Вас, трябва да се направят? Според мнения от бранша сегашният закон е остарял.

Не е правилно да се казва, че законът е остарял. Законът, който действа в момента е правен преди две или три години. Тогава той беше напълно променен и съобразен с европейските директиви. Не мога да кажа, че той е остарял, но има други проблеми. Един от тях е, че Законът за виното и спиртните напитки е приет, а до ден днешен няма правилник за неговото прилагане. Много от текстовете или се прилагат погрешно, или изобщо не се прилагат. Тук не говоря за производителите, а за държавните регулаторни органи. Законът не може да обхване всички подробности. Това трябваше да бъде направено с правилника. Как ще работи един закон, когато ние нямаме правилник за неговото прилагане. Друг недостатък в сега действащия закон е, че в голяма степен той не казва нещата как трябва да бъдат, а просто прехвърля към европейските директиви. Практика в България е да се правят само козметични промени в законите и смятам, че така ще стане и сега. В този Закон за виното има сериозни бюрократични процедури, които утежняват работата. Проблемът у нас не е в законите, а в тяхното прилагане.

Според изследвания на икономисти, сред които Института за аграрна икономика, износът на българско вино за САЩ ще спечели при евентуално сключване на Трансантлантическото споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и Европа. Може ли наистина да се надяваме на това при евентуално отпадане на митата и нетарифните бариери? Има ли България капацитетът за това?

Митата, които съществуват в момента, не са абсолютно никакъв проблем. Според мен това е договор между неравнопоставени страни. Ако кажем, че американските компании и Съединените щати като цяло са доста по-силната страна в това споразумение, тогава според мен ползите за САЩ ще бъдат много по-големи от тези за Европа. Много по-бързо и лесно американските стоки ще наводнят европейските пазари, а не обратното. Не съм сигурен също така дали вината ще спечелят много, въпреки че държави като Франция и Италия са много популярни в Щатите. САЩ обаче също станаха голям производител на вино. Те са в челната петица на производителите на вино. Дали европейските вина ще залеят в по-голяма степен американския пазар или обратното е може би малко трудно да се каже. Все пак вероятно Франция и Италия ще почерпят ползи, що се отнася за виното. България се съмнявам, че ще има големи ползи. Пречката не са митата, които са достатъчно ниски за виното. Проблемите са други – имиджът на страната, инвестициите, които се правят от държавата или от всяка една компания. Ние, например, ако искаме да се развиваме на американския пазар, трябва да инвестираме минимум 1 млн. долара, за да направим някакви продажби. Нито една българска компания не може да си позволи да инвестира просто така 1 млн. долара и да чака възвращаемост.

Коментари: 0

Коментари