KPD.bg

KPD.bg

Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Търсене:
 
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Агроекологията е на път да изгуби най-много евросубсидии  (Прочетена 2267 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
jenia_stefanova
Jr. Member
**

Karma: +0/-0
Публикации: 69


Профил Ел. поща
« -: Юли 26, 2011, 07:35:06 »

Две години и половина преди да приключи първият програмен период от присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС), биопроизводителите и земеделците, които имат право на субсидии за агроекология, са усвоили едва 5,1 млн. евро, или 1,8% от бюджета на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), предвиден за сектора до края на 2013 г.

Това сочат данните на Държавен фонд „Земеделие“ за изпълнението на програмата към края на май 2011 г. Анализът беше направен, за да се оцени нивото на усвояемост на средствата по различните мерки и да се набележат съответните задачи за преодоляване на проблемите, поясни за Investor.bg зам.-изпълнителният директор на фонда Свилен Колев.

В преговорите с Европейската комисия България договори през първия програмен период от 2007 до 2013 г. за акроекология да бъдат предоставени близо 255 млн. евро субсидии, припомниха от фонд „Земеделие“. Мотивът за осигуряването на този голям ресурс беше свързан с приоритетите за насърчаване на инвестициите в екологично чисти продукти.

Не едно и две правителства от 2000 г. насам декларираха, че България има голям потенциал в развитието на биопроизводството, за което бяха разработени и съответните програми и стратегии за насърчаването му.

Това заостри интереса на немалко предприемчиви българи, които започнаха да инвестират в животновъдство и земеделие. Всички те съзираха потенциал за износ на българска качествена продукция на европейските и световни пазари, където търсенето на биопродукти през последните 15 години отбеляза бум.

Въпреки заявените намерения за подкрепа държавната администрация се оказа по-скоро спирачка, отколкото ускорител за инвестиции в този бизнес, коментира Веселина Ралчева, председател на Асоциацията „Биопродукти“.

Трудностите започнаха още при създаването на нормативната уредба, която беше изработена с голямо закъснение. Самото й прилагане през годините беше съпроводено с невероятни пречки по изясняването на статута на сертифицираните площи, довели до отказ на немалко производители, припомни Ралчева. В резултат на това немалко хора, които преди пет години се захванаха с биопроизводството, днес са на ръба на оцеляването, други се отказаха, като загубиха голяма част от първоначално инвестираните средства.

Биоземеделие се развива върху 0,21% от обработваемите площи в страната

С приетия през 2005 г. Национален план за развитие на биоземеделието беше заложено до края на 2013 г. сертифицираните площи с биокултури в страната да достигнат 8% от общия размер на обработваемите земи. По тогавашни изчисления този размер се равняваше на 2,3 милиона декара.

През 2005 г. започналите процедури за сертифициране обхващаха 24 320 дка с биопродукти. Пет години по-късно, в края на 2010 г. сертифицираните площи за биопроизводство надхвърлят 256 хиляди декара, което представлява 0,21% от общо обработваемите земи в страната. Това обясни Стоилко Апостолов, председател на Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“, позовавайки се на последните данни от статистиката на министерството на земеделието.

Официално агростатистиката на ведомството наблюдава сертифицираните площи от 2006 г. По това време сертифицираната земеделска земя е достигала малко над 30 хил. дка. На отчет вече са се водили и сертифицираните площи за събиране на диворастящи растения, в размер на 1,101 млн. дка. През 2010 г. най-голям ръст се отбелязва именно при горските площи за събиране на билки и плодове, като сертифицираните терени вече надхвърлят 5,4 млн. дка, сочи статистиката.

Защо екопроизводството продължава да се развива с мъчителни темпове

Докато при производството на зърнени култури администрацията успя да регулира проверките и контрола при изплащане на евросубсидите, в резултат на което фермерите бяха улеснени значително при тяхното получаване, при биопроизводителите проблемите се задълбочиха. 

Дори при изплащането на субсидиите през тази година биопроизводителите бяха последните, на които фонд „Земеделие“ започна да изплаща полагащите им се безвъзмездни средства по схемата за единно плащане на площ, обясни Веселина Ралчева. Тя припомни и проблемите, които се появиха след последната актуализация на земеделските працели, в резултат на което немалка част от колегите й бяха санкционирани заради постфактум установени от администрацията данни, че земите им попадат в т.нар. недопустим слой за подпомагане.

В същото време, за да бъде сертифициран като биопроизводител, фермерът трябва да инвестира значителни средства в продължение на пет години. През този период той не може да продава продукцията си скъпо, защото все още няма документ като биопроизводител. Така не успява да покрие и значително по-високите си разходи по отглеждането на продукцията, които са поне три пъти по-големи от тези на зърнопроизводителите, поясниха от браншовата асоциация.

В резултат на всички тези проблеми биоземеделците са неконкурентни и малка част от тях успяват да се задържат на пазара, изнасяйки основно в Европейския съюз.

Как реагира администрацията, за да подкрепи фермерите

Ако администрацията не преодолее проблемите с изплащането на субсидиите за агроекология, съществува голяма опасност да пропаднат значителна част от средствата, договорени с присъединяването на България в Европейския съюз, смятат хора от бранша.

Това се знае и от експертите в министерството на земеделието, които от миналата година обсъждат съвместно с бизнеса варианти за облекчаване на процедурите за одобрение и контрол на биопроизовдството.

От средата на 2010 г. агроведомството започна работа по прехвърляне на част от неизползваните субсидии от Програмата за развитие на селските райони към мерки, за които първоначално определеният ресурс е изчерпан. Преди месец зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова обяви исканията на България за прехвърлянето на тези средства, разписани със седмото изменение (нотификация) на програмата, по които тепърва ще се преговаря с Европейската комисия.

България поиска 305 млн. евро от мерките с малка усвояемост да бъдат насочени към трите мерки с най-голям интерес – за създаване на стопанства на млади фермери, за модернизацията на земеделските стопанства и за основни усулги за населението в селските райони.

Тези средства ще бъдат осигурени от неизразходвания ресурс по други седем мерки, сред които е и агроекологията. Ресурсът, който се предлага да бъде изваден от агроекологията, е за 32,5 млн. евро. Дори Еврокомисията да разреши това прехвърляне, браншовиците пресмятат, че остатъчният ресурс за агроекологията остава твърде голям, за да може в оставащите две години и половина да бъде пълноценно усвоен.

Източник: www.investor.bg
Информирай модератор   Активен
kasatakis
Newbie
*

Karma: +0/-0
Публикации: 49


Профил Ел. поща
« Отговор #1 -: Август 08, 2011, 09:37:04 »

Престъпно е в нашата страна, с такива прекрасни природни заложби, това да се случва. Уви е факт.
Информирай модератор   Активен
gost
Newbie
*

Karma: +0/-0
Публикации: 46


Профил Ел. поща
« Отговор #2 -: Август 10, 2011, 11:38:36 »

Безпорно - голяма простотия и то всичко е заради лицензирането. Млъкнал
Информирай модератор   Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.12 | SMF © 2006-2009, Simple Machines LLC Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!