Бепе Грило, комик и лидер на популисткото италианско Движение „Пет звезди“, бе толкова щастлив от решението на Алексис Ципрас да обяви референдум по спасителния заем през миналия уикенд, че бързо реши да пътува до Гърция за случая, пише The Financial Times.
“Власт на хората, не на банките“, написа Грило в блога си, обявявайки, че ще бъде на площад Синтагма в Атина в неделя, за да развесели изстрадалия гръцки министър-председател.
Ентусиазмът на Грило подчертава една от най-големите заплахи, които гръцката криза поставя пред Италия и правителството на Матео Ренци: възможно окуражаване на нарастващата каста от антиевропейски политически партии в страната и подкопаване на политическата сила и програма на младия реформистки министър-председател.
„От икономическа и финансова гледна точка ситуацията е управляема“, казва Сандро Гоци, топ съветник на Ренци по европейските въпроси. „Но тук става въпрос за политика. В момент, в който искаме да заздравим Европейския съюз и да вървим към по-голямо икономическо единство, да изгубим парченца по пътя е нещо, което силно ни безпокои“.
Енрико Лета, бивш министър-председател на Италия, каза за католическия вестник Авенир, че гръцката криза може потенциално да „проправи пътя към утвърждаването на популизма“ в третата най-голяма икономика от еврозоната – особено, ако премеждията на Гърция се разпространят и спрат стартиралото възстановяване на Италия.
Винченцо Скарпета, анализатор в мозъчния тръст Open Europe, се съгласява с тезата. „Италия вероятно е онази страна в еврозоната, където политическата зараза ще бъде най-силна“, казва той. „Ако Гърция излезе от еврозоната, тогава членството в нея не е необратимо“, предупреди той.
Партията на Грило вече е втората най-силна в Италия, представлявайки почти една четвърт от избирателите, показват последните проучвания на общественото мнение, и е особено развълнувана от гръцкия вот, защото и тя от дълго време иска италиански референдум за членство в еврозоната.
Много други партии също показват симпатия към Ципрас, оставяйки Ренци, лидер на лявоцентристката Демократична партия, в относителна изолация заради подкрепата си за положителен вот в неделя.
Това състояние на нещата е изключително необичано, защото от десетилетия насам италианците са сред най-върлите привърженици на европейската интеграция. Но години на икономическа борба накараха много от тях да размислят.
Според проучване на Pew Research Center, представено през миналия месец, 56% от италианците искат да запазят еврото, като делът им е по-нисък от този в Германия, Франция и Испания. Около 64% от италианците гледат благосклонно към ЕС, но само 11% вярват, че икономическата интеграция е заздравила икономиката им.
Матео Салвини, лидер на възраждащата се Северна лига, третата най-силна партия в Италия, заяви през тази седмица, че подкрепя отрицателния вот в Гърция, защото „не можеш да унижаваш хората“, въпреки че самият той не подкрепя „едностранно“ напускане на Италия от единната валута.
Сред крайностите на политическия спектрум е десният лидер Джорджия Мелони, която сравни европейските институции с „комитет от кредитни акули“, а левият лидер Ники Вендола порица „социалната касапница на Берлин и Брюксел, която унищожава европейската мечта“.
Междувременно Силвио Берлускони, бивш министър-председател и лидер на дясноцентристката „Напред, Италия“, четвъртата най-голяма партия на Италия, беше принуден да се намеси, за да изясни позицията си по ситуацията в Гърция, след като някои членове на партията изглеждат изкушени да подкрепят Ципрас.
Берлускони, който вярва, че бе свален от власт през 2011 г. вследствие на чуждестранен заговор, заяви, че Ципрас представлява „най-лошият вид ляв, смесица от антикапиталистическа демагогия и идеология, водеща до катастрофални последици“.
Източник на утеха за Ренци през последните седмици е, че най-голямата потенциална заплаха за Италия – инвеститори, продаващи италианските си облигации, което би довело страната до тежко финансово състояние като през 2011 г., засега не изглежда вероятно.
Въпреки че техният профил расте, антиевропейските политически сили в Италия остават дълбоко разделени и не изглежда вероятно да се превърнат в убедителна заплаха за Ренци в близко бъдеще.
Те може да открият и че победата на Ципрас може да се окаже отровна: ако откъсване от Брюксел доведе до допълнителни икономически сътресения и хаос в Гърция, това ще подкопае привлекателността на подобни аргументи в Италия.
„Гръцкият народ не изглежда особено щастлив в момента“, казва високопоставен италиански представител. „Едно е да предоставяш морална подкрепа и да симпатизираш на СИРИЗА и да казваш „дайте урок на германците“, когато си на хиляди километри. Съвсем друго е да последваш примера им в Италия и да попаднеш в същата каша“.