Текущо икономическо развитие: България, ноември 2011 г.

Обзор на макроикономическото състояние и политики

По предварителни данни растежът на БВП за трето тримесечие бе ревизиран
до 1.6% на годишна база (сезонно изгладени данни) в сравнение с ръста от 1.3%
според експресните оценки. Така прирастът на българската икономика бе по-
висок от средното за ЕС (1.4%). Ревизията бе резултат от по-високото нарастване
на износа и по-ограниченото намаление на инвестициите. Вносът също се ускори,
подкрепен от възстановяването на потреблението на домакинствата. Въпреки
това несигурната международна среда имаше ограничаващ ефект, поради което
бе отчетен слаб растеж от 0.3% спрямо предходното тримесечие.

Възстановяването на трудовия пазар се запази и през трето тримесечие, като
безработицата продължи да се свива до 10.2%. В съответствие с очакванията
инфлацията остана стабилна на ниво от 3% през октомври след отслабване на
натиска от цените на селскостопанските и енергийните стоки на международните
пазари. Все още слабият трудов пазар също оказва задържащо влияние.

Излишъкът по текущата сметка за деветмесечието бе 4% от БВП, подкрепен от
положителната динамика на външната търговия и услугите. Финансовата сметка
остана отрицателна през септември, докато ПЧИ нараснаха до 534.5 млн. евро за
периода януари-септември 2011 г. Общият платежен баланс също бе положителен в размер на 21.3 млн. евро, а натрупаният дефицит за деветмесечието се сви до
102.5 млн. евро. Международните резерви достигнаха 13.2 млрд. евро в края на
ноември, след ръст от 0.9% през месеца, достатъчни да покрият 6.5 месеца внос и 121.5% от краткосрочния външен дълг към края на септември.

Брутният външен дълг намаля до 93.5% (36.12 млрд. евро) в края на септември.
Времевата структура на дълга остана непроменена, като отношението
дългосрочен към краткосрочен дълг се запази на 70:30.

Паричното предлагане отчете слабо забавяне през октомври поради
намалението на депозитите на нефинансовите предприятия, като вероятно
причина за това са разплащания на задължения към нерезиденти. Ръстът на
кредита за частния сектор остана непроменен.

Фискалната консолидация продължи въз основа на стриктната разходна
политика и подобрението на приходната част. Дефицитът по консолидирания
бюджет възлезе на 842.1 млн. лева на касова основа (1.1% от БВП) за периода
януари-октомври, което бе понижение от 1.6 пр.п. спрямо година по-рано.

България бе единствената държава в ЕС, отбелязала спад на дългосрочния
лихвен процент за четвърти пореден месец, като цялата бенчмарк-крива на
доходността по българските държавни облигации се измества към по-ниски нива
на доходност по всички матуритетни сегменти от началото на август 2011 г.
Устойчивостта на българския дългов пазар към външни шокове е видна и от
възобновената низходяща тенденция на спреда спрямо германските
бундесбондове. Липсата на висока волатилност на суверенния кредитния спред в
голяма степен се дължи на активната и пазарно ориентирана политика по
управление на държавния дълг, както и на стабилността на целия финансов
сектор.
Източник : Министерство на финансите, България